Път за възстановяване след исхемичен инсулт

Най-важното в началото

Всеки инсулт е различен. Двама души с една и съща диагноза могат да се възстановяват по различен начин.

Възстановяването зависи от:

• засегнатата зона в мозъка;
• големината на увреждането;
• възрастта и общото здраве;
• придружаващи заболявания;
• навременното лечение;
• рехабилитацията;
• подкрепата на близките.

Най-бързото подобрение често се наблюдава през първите седмици и месеци, но възстановяването може да продължи и по-дълго. Важно е да не се губи надежда, но и да има реалистични очаквания.

Какво се случва през първите дни?

В болницата основната цел е пациентът да бъде стабилизиран и да се намали рискът от усложнения или нов инсулт.

Обикновено се правят:

• образни изследвания като скенер или ЯМР;
• кръвни изследвания;
• проследяване на кръвното налягане;
• оценка на сърдечния ритъм;
• оценка на движението, говора и преглъщането.

За близките е важно да дадат точна информация на медицинския екип: кога са започнали симптомите, какви лекарства приема човекът, има ли високо кръвно, диабет, предсърдно мъждене или предишен инсулт.

Кога започва рехабилитацията?

Рехабилитацията започва, когато пациентът е медицински стабилен и лекуващият екип прецени, че е безопасно.

В началото тя не означава непременно ходене или тежки упражнения. Може да включва:

• правилно позициониране в леглото;
• безопасно сядане;
• обръщане в леглото;
• първи опити за изправяне;
• упражнения за баланс;
• оценка на преглъщането;
• обучение на близките.

Целта не е пациентът да бъде натоварен максимално, а да започне постепенна, безопасна и смислена активност.

Какви специалисти могат да помогнат?

След инсулт често е нужен екипен подход.

Физиотерапевт

Физиотерапевтът работи върху движението, равновесието, силата, ходенето и безопасното придвижване.

Терапията може да включва:

• ставане от леглото;
• сядане и изправяне;
• тренировка на походката;
• упражнения за ръка и крак;
• баланс;
• обучение за помощни средства;
• превенция на падания.

Добрата рехабилитация не е просто “раздвижване”. Тя трябва да бъде насочена към реални ежедневни цели — ставане, ходене, хранене, обличане, използване на ръката и по-голяма самостоятелност.

Логопед

Логопедът може да помогне при:

• затруднен говор;
• проблеми с разбирането;
• неясна артикулация;
• нарушения в комуникацията;
• затруднено преглъщане.

Ако човек кашля при хранене, дави се, избягва течности или гласът му звучи “мокро” след пиене, трябва да се потърси оценка от специалист.

Медицинска сестра

Медицинската сестра може да бъде важна при пациенти, които имат нужда от домашни здравни грижи, наблюдение, подкрепа при лекарства, грижа за кожа, рани или обучение на близките.

Конкретните дейности трябва да бъдат съобразени с квалификацията на специалиста и назначенията на лекуващия лекар.

Какво трябва да знаят близките преди изписване?

Преди пациентът да се прибере у дома, е добре да зададете няколко въпроса:

• Какви лекарства трябва да приема?
• Има ли проблем с преглъщането?
• Може ли да ходи самостоятелно?
• Има ли нужда от бастун, проходилка или количка?
• Какви са ограниченията?
• Какъв тип рехабилитация е препоръчителна?
• Кога е контролният преглед?
• При какви симптоми трябва да търсим спешна помощ?

Помолете за ясни инструкции и ги запишете. В стресов момент много информация се забравя.

Подготовка на дома

Домът трябва да бъде безопасен, но не и да превръща пациента в напълно пасивен човек.

Добре е да:

• премахнете малки килими и кабели;
• осигурите добро осветление;
• оставите свободен път до тоалетна и спалня;
• използвате стабилен стол с подлакътници;
• поставите противоплъзгаща постелка в банята;
• обсъдите помощни средства със специалист.

Ако пациентът има нарушен баланс, слабост или страх от падане, консултация с физиотерапевт може да помогне за по-безопасна организация на дома.

Как близките могат да помогнат правилно?

Една от най-честите грешки е близките да започнат да правят всичко вместо пациента.

Това е разбираемо, защото страхът от падане или умора е реален. Но ако човекът може безопасно да участва в дадена дейност, е добре да бъде насърчен да го направи.

Полезно е да:

• давате повече време;
• използвате кратки и ясни инструкции;
• насърчавате малките опити;
• не сравнявате пациента с други хора;
• пазите от падане, но не обездвижвате;
• следвате препоръките на специалистите.

Възстановяването често започва с малки, ежедневни повторения.

Какво НЕ трябва да правите?

Не дърпайте пациента за засегнатата ръка при ставане или преместване.

Не давайте храна или вода, ако има съмнение за сериозен проблем с преглъщането, без да е направена оценка.

Не спирайте лекарства без лекар.

Не започвайте упражнения, ако пациентът има силно замайване, болка в гърдите, задух, внезапно влошаване или нови неврологични симптоми.

Не приемайте, че след няколко месеца “вече няма смисъл”. Темпото може да се забави, но подобрение, адаптация и по-добра самостоятелност са възможни и по-късно.

Кога да потърсите спешна помощ?

Незабавно потърсете медицинска помощ при:

• внезапна слабост на лице, ръка или крак;
• ново нарушение на говора;
• внезапна обърканост;
• внезапна загуба на зрение;
• силно ново главоболие;
• загуба на съзнание;
• гърч;
• болка в гърдите;
• тежък задух;
• внезапно влошаване на състоянието.

При съмнение за нов инсулт времето е критично.

Как да намалим риска от повторен инсулт?

След исхемичен инсулт е важно да се спазва планът на лекуващия лекар.

Той може да включва:

• редовен прием на предписаните лекарства;
• контрол на кръвното налягане;
• контрол на холестерола;
• контрол на диабета;
• лечение на предсърдно мъждене, ако е налично;
• отказ от тютюнопушене;
• движение според възможностите;
• балансирано хранене;
• проследяване при лекар.

Не променяйте терапията самостоятелно.

Най-важното, което да запомните

Възстановяването след исхемичен инсулт е процес, а не еднократно събитие.

Първите дни са за стабилизиране. Първите седмици са за ориентация, безопасност и начало на рехабилитацията. Следващите месеци са за постоянство, адаптация и постепенно връщане към възможно най-голяма самостоятелност.

Ролята на близките не е да заменят лекарите и терапевтите. Тяхната роля е да бъдат спокойна, информирана и постоянна подкрепа.

Възстановяването често започва с малки крачки.

Важно уточнение

Този материал е с образователна цел и не замества консултация с лекар, физиотерапевт, логопед или друг медицински специалист. При съмнение за инсулт или внезапно влошаване потърсете спешна медицинска помощ.

Източници

• National Institute for Health and Care Excellence (NICE). Stroke rehabilitation in adults, NG236.
• Winstein CJ, Stein J, Arena R, et al. Guidelines for Adult Stroke Rehabilitation and Recovery. American Heart Association/American Stroke Association.
• Canadian Stroke Best Practice Recommendations. Rehabilitation, Recovery, and Community Participation Following Stroke.
• European Stroke Organisation (ESO). Guidelines and secondary prevention resources.
• Intercollegiate Stroke Working Party. National Clinical Guideline for Stroke, Royal College of Physicians.