Възстановяване на говора след инсулт

Най-важното накратко

• След инсулт трябва да се оцени не само движението, но и комуникацията.
• Проблемът може да бъде в езика, произнасянето, гласа, разбирането, четенето или писането.
• Логопедът е основният специалист, който оценява и подпомага възстановяването на комуникацията.
• Близките имат огромна роля — начинът, по който говорят с пациента, може да помогне или да затрудни общуването.
• Не довършвайте всяко изречение вместо човека, освен ако той не ви покаже, че има нужда от помощ.
• Възстановяването може да продължи месеци и по-дълго. Малкият напредък също е важен.

Какви проблеми с говора могат да се появят?

След инсулт могат да се появят различни комуникативни нарушения. Те не са едно и също нещо.

Афазия

Афазията е нарушение на езика. Човекът може да има трудност да говори, да разбира, да намира думи, да чете или да пише.

При афазия интелектът не е задължително нарушен. Човекът може да мисли ясно, но да не успява да изрази мислите си с думи.

Възможни прояви:

• трудно намиране на думи;
• замяна на една дума с друга;
• говорене с кратки фрази;
• трудност при разбиране на сложни изречения;
• затруднено четене;
• затруднено писане;
• усещане, че “думата е на върха на езика”.

Дизартрия

Дизартрията е нарушение на произнасянето. Мускулите, които участват в говора, може да са слаби, бавни или трудно контролируеми.

Речта може да звучи:

• неясна;
• забавена;
• тиха;
• носова;
• монотонна;
• “замазана”.

При дизартрия човекът често знае какво иска да каже, но думите не звучат ясно.

Апраксия на речта

При апраксия на речта човекът има затруднение да планира и подреди движенията, нужни за произнасяне на думите.

Може да се наблюдава:

• търсене на правилния звук;
• опити за повторение;
• различно произнасяне на една и съща дума;
• по-голяма трудност при по-дълги думи и изречения.

Защо е важна ранната оценка?

Оценката на комуникацията помага да се разбере какъв точно е проблемът и каква терапия е подходяща.

Важно е да се оцени:

• разбира ли човекът казаното;
• може ли да изрази нуждите си;
• може ли да отговаря с “да” и “не” надеждно;
• може ли да чете или пише;
• има ли проблем с гласа или произнасянето;
• има ли затруднено преглъщане.

Комуникацията е важна не само за разговорите, а и за безопасността. Пациентът трябва да може да покаже болка, нужда от помощ, глад, жажда, страх или влошаване.

Кога е нужен логопед?

Добре е да се потърси логопед, ако след инсулт човекът:

• трудно намира думи;
• не разбира добре казаното;
• говори неясно;
• не може да изрази нуждите си;
• обърква думи;
• не може да чете или пише както преди;
• говори много тихо;
• бързо се уморява при говорене;
• кашля или се дави при хранене и пиене.

Логопедът може да работи както върху говора и езика, така и върху преглъщането, ако има такъв проблем.

Какво включва логопедичната терапия?

Терапията зависи от вида и тежестта на нарушението.

Тя може да включва:

• упражнения за разбиране;
• упражнения за намиране на думи;
• тренировка на изречения;
• четене и писане;
• упражнения за ясно произнасяне;
• контрол на темпото на речта;
• работа върху силата и качеството на гласа;
• използване на жестове, картини, писане или комуникационни табла;
• обучение на близките как да общуват по-ефективно.

Целта не е просто човекът да изпълнява упражнения, а да може да общува по-добре в реалния живот: да каже какво иска, да участва в разговор, да задава въпроси, да изразява нужди и предпочитания.

Как близките могат да помогнат?

Начинът, по който близките говорят с пациента, е много важен.

Полезно е да:

• говорите спокойно и ясно;
• използвате кратки изречения;
• задавате по един въпрос наведнъж;
• давате време за отговор;
• намалите шума от телевизор, радио или много хора;
• гледате човека в лицето;
• използвате жестове, снимки или предмети;
• проверявате дали сте разбрали правилно;
• насърчавате всеки опит за комуникация.

Не говорете за човека така, сякаш не присъства. Дори когато говорът е нарушен, пациентът често разбира много повече, отколкото може да изрази.

Какво да избягвате?

Избягвайте да бързате човека. След инсулт намирането на думи може да изисква време.

Не довършвайте автоматично всяко изречение вместо него. Това може да го обезкуражи. По-добре попитайте:

“Искаш ли да ти помогна с думата?”

Не повишавайте тон, освен ако човекът няма и слухов проблем. Афазията не е глухота.

Не поправяйте всяка грешка. Понякога най-важното е посланието да бъде разбрано, а не изречението да бъде перфектно.

Не се преструвайте, че сте разбрали, ако не сте. По-добре кажете:

“Не съм сигурен, че разбрах. Нека опитаме по друг начин.”

Практични начини за общуване у дома

Можете да улесните комуникацията с няколко прости метода.

Въпроси с избор

Вместо:

“Какво искаш?”

попитайте:

“Вода или чай?”

Въпроси с “да” и “не”

Задавайте ясни въпроси:

“Боли ли те?”“Искаш ли да седнеш?”“Студено ли ти е?”

При някои хора отговорите “да” и “не” може да са объркани. Ако се съмнявате, проверете с жест, посочване или друг начин.

Писане и посочване

Ако човекът може да пише, дайте лист и химикал. Ако не може, използвайте:

• снимки;
• календар;
• табло с думи;
• жестове;
• телефон или таблет;
• предмети от ежедневието.

Комуникационна тетрадка

Може да направите тетрадка с важни думи и снимки:

• болка;
• вода;
• тоалетна;
• глад;
• студено;
• топло;
• лекар;
• семейство;
• лекарства;
• да;
• не.

Това може да намали стреса, когато човекът не успява да намери думите.

Какво да очаквате във времето?

Възстановяването е различно при всеки човек.

Някои хора подобряват говора си бързо през първите седмици. При други процесът е по-бавен и продължава месеци или повече.

Напредъкът може да бъде неравномерен. В един ден човекът може да говори по-добре, а на следващия да е по-уморен и да му е по-трудно. Това не означава непременно влошаване.

Умората, стресът, шумът, болката и недоспиването могат да влошат комуникацията временно.

Има ли смисъл от терапия след първите месеци?

Да. Най-бързите промени често са в началото, но това не означава, че по-късно няма смисъл от работа.

Много хора могат да продължат да подобряват комуникацията си чрез терапия, практика, адаптирани стратегии и подкрепа от близките.

Целта невинаги е пълно възстановяване до предишното състояние. Понякога целта е човекът да стане по-уверен, по-разбираем и по-активен в ежедневния живот.

Връзка между говор и преглъщане

След инсулт проблемите с говора и преглъщането могат да се срещат едновременно, защото част от мускулите и нервните механизми участват и в двете функции.

Потърсете оценка, ако човекът:

• кашля при хранене или пиене;
• дави се;
• има мокър или хрипкав глас след течности;
• задържа храна в устата;
• отслабва;
• избягва храна или вода;
• прави чести инфекции на дихателните пътища.

Не настоявайте за пиене на вода или хранене, ако има съмнение за сериозен проблем с преглъщането, без оценка от специалист.

Емоционалната страна

Затрудненията с говора могат да бъдат много тежки психически. Човекът може да се чувства изолиран, ядосан, засрамен или безпомощен.

Близките могат да помогнат, като:

• показват търпение;
• не се смеят на грешките;
• включват човека в разговори;
• не говорят вместо него, когато не е нужно;
• признават усилието, а не само резултата;
• дават възможност за избор и мнение.

Комуникацията не е само говор. Жест, поглед, усмивка, посочване или написана дума също са комуникация.

Кога да потърсите допълнителна помощ?

Потърсете лекар, логопед или друг специалист, ако:

• говорът внезапно се влоши;
• се появи нова слабост, обърканост или асиметрия на лицето;
• човекът не може да изрази основни нужди;
• има признаци на депресия или силна изолация;
• има често задавяне;
• близките не знаят как да общуват ефективно;
• няма напредък и не е правена логопедична оценка.

Внезапно ново нарушение на говора може да бъде признак на нов инсулт и изисква спешна медицинска помощ.

Най-чести грешки

• Да се мисли, че човекът “не разбира нищо”, само защото не може да говори.
• Да се говори прекалено бързо.
• Да се задават много въпроси наведнъж.
• Да се довършва всяко изречение вместо пациента.
• Да се поправя всяка грешка.
• Да се изключва човекът от разговори.
• Да се чака “само да мине”, без оценка от логопед.
• Да се подценява връзката между говор и преглъщане.

Най-важното, което да запомните

Възстановяването на говора след инсулт изисква време, търпение и правилна подкрепа.

Логопедичната терапия може да помогне, но ежедневното общуване у дома също е част от процеса. Най-важното е човекът да има възможност да изразява нуждите си, да участва в решенията и да се чувства чут.

Дори когато думите са трудни, комуникацията остава възможна.

Важно уточнение

Тази статия има информативен характер и не замества индивидуална оценка от лекар, логопед или друг медицински специалист. При внезапно ново нарушение на говора, слабост, обърканост или влошаване потърсете спешна медицинска помощ.

Източници

• National Institute for Health and Care Excellence (NICE). Stroke rehabilitation in adults, NG236.
• Canadian Stroke Best Practice Recommendations. Language and Communication.
• Winstein CJ, Stein J, Arena R, et al. Guidelines for Adult Stroke Rehabilitation and Recovery. American Heart Association/American Stroke Association.
• Intercollegiate Stroke Working Party. National Clinical Guideline for Stroke, Royal College of Physicians.
• Brady MC, Kelly H, Godwin J, et al. Speech and language therapy for aphasia following stroke. Cochrane Database of Systematic Reviews.
• World Stroke Organization. Stroke rehabilitation resources.