Хранене след инсулт

Най-важното накратко

• След инсулт винаги трябва да се обърне внимание на преглъщането.
• Ако човек кашля, дави се или гласът му става “мокър” след пиене, храненето трябва да се обсъди със специалист.
• При проблем с преглъщането консистенцията на храната и течностите може да се промени временно.
• Недохранването и обезводняването могат да забавят възстановяването.
• За дългосрочна профилактика се препоръчва хранене, богато на зеленчуци, плодове, пълнозърнести храни, бобови, риба и полезни мазнини.
• Ограничаването на солта, захарта, алкохола и силно преработените храни е важно за контрол на сърдечно-съдовия риск.

Първо: безопасно ли е човекът да преглъща?

След инсулт част от пациентите имат дисфагия — затруднено преглъщане. Това може да увеличи риска от задавяне, аспирация, белодробна инфекция, недохранване и обезводняване.

Проблемът невинаги е очевиден. Понякога човекът не се оплаква, но има признаци, които близките могат да забележат.

Потърсете медицински екип или логопед при:

• кашляне по време на хранене или пиене;
• задавяне;
• промяна в гласа след прием на течности;
• “мокър” или хрипкав глас;
• задържане на храна в устата;
• изтичане на храна или течност от устата;
• дълго време за хранене;
• отказ от храна или течности;
• чести инфекции на дихателните пътища;
• необяснима загуба на тегло.

Ако има съмнение за сериозен проблем с преглъщането, не настоявайте човекът да яде или пие “за да събере сили”, преди да бъде оценен от специалист.

Какво може да се промени при проблем с преглъщането?

При дисфагия специалист може да препоръча промяна на консистенцията на храната или течностите.

Например:

• по-мека храна;
• пасирана храна;
• сгъстени течности;
• по-малки хапки;
• по-бавно хранене;
• определена позиция на главата и тялото;
• упражнения или техники за преглъщане.

Тези препоръки трябва да бъдат индивидуални. Не е добра идея близките сами да решават каква консистенция е безопасна, защото при различните пациенти рискът е различен.

Позиция по време на хранене

Когато човекът се храни, позицията е важна.

Обикновено е добре:

• да бъде седнал възможно най-изправен;
• главата да е стабилна;
• да не се храни легнал;
• да не се бърза;
• да се избягват разсейвания;
• да се дават малки хапки;
• да се изчака преди следваща хапка или глътка.

След хранене често е препоръчително човекът да остане седнал известно време, особено ако има риск от връщане на храна или проблем с преглъщането.

Хидратация

Обезводняването може да влоши умората, концентрацията, кръвното налягане, запека и общото състояние.

Добре е да следите:

• приема на течности;
• цвета и количеството на урината;
• сухота в устата;
• обърканост;
• силна отпадналост;
• запек.

При пациенти с дисфагия приемът на течности може да е затруднен. В такъв случай е важно да се следват препоръките на специалиста, включително дали течностите трябва да бъдат сгъстени.

При сърдечна или бъбречна недостатъчност количеството течности трябва да бъде съобразено с лекарските указания.

Достатъчно белтъчини и енергия

След инсулт част от хората се хранят по-малко заради умора, затруднено преглъщане, депресивност, липса на апетит или трудност да се хранят самостоятелно.

Недостатъчният прием на храна може да забави възстановяването, да намали мускулната сила и да повиши риска от усложнения.

Полезни източници на белтъчини са:

• яйца;
• риба;
• пилешко или друго нетлъсто месо;
• кисело мляко;
• извара;
• бобови храни;
• леща;
• нахут;
• тофу;
• ядки и семена, ако са безопасни за преглъщане.

Ако пациентът отслабва, няма апетит или не успява да приема достатъчно храна, трябва да се обсъди с лекар или диетолог дали е необходим хранителен план или допълнителна хранителна подкрепа.

Хранене за намаляване на риска от повторен инсулт

След исхемичен инсулт храненето е част от вторичната профилактика. То не замества лекарствата, но може да помогне за по-добър контрол на кръвното налягане, холестерола, теглото и кръвната захар.

Най-често препоръчваният подход е близък до средиземноморски тип хранене.

Той включва повече:

• зеленчуци;
• плодове;
• пълнозърнести храни;
• бобови;
• риба;
• ядки и семена;
• зехтин или други източници на ненаситени мазнини;
• нискомаслени млечни продукти, ако се понасят добре.

И по-малко:

• сол;
• колбаси;
• силно преработени храни;
• пържени храни;
• сладки напитки;
• сладкиши;
• големи количества червено месо;
• алкохол.

Сол и кръвно налягане

Високото кръвно налягане е един от най-важните рискови фактори за инсулт. Затова ограничаването на солта е важно.

Практични стъпки:

• не досолявайте храната автоматично;
• опитвайте храната преди да добавите сол;
• използвайте подправки като чесън, лимон, магданоз, копър, черен пипер;
• ограничете колбаси, сирена с много сол, консерви и пакетирани храни;
• четете етикетите, когато е възможно.

Не е нужно храната да бъде безвкусна. Целта е постепенно намаляване на солта и по-чест избор на непреработени храни.

Захар и диабет

Ако пациентът има диабет или висока кръвна захар, храненето трябва да бъде съобразено с препоръките на лекаря.

Обикновено е добре да се ограничат:

• сладки напитки;
• вафли, бисквити и сладкиши;
• големи количества бял хляб;
• големи порции картофи, ориз или тестени изделия без баланс с белтъчини и зеленчуци.

Полезно е храненията да бъдат по-редовни и балансирани, с източник на белтъчини, зеленчуци и подходящо количество въглехидрати.

Алкохол

След инсулт алкохолът трябва да се обсъди с лекар, особено ако човекът приема лекарства за кръвно налягане, антикоагуланти, антиагреганти, лекарства за сърце, сън или настроение.

При много пациенти най-безопасният избор е ограничаване или избягване на алкохол, особено в първите седмици след инсулта.

Устна хигиена

Добрата устна хигиена е важна, особено при хора с проблеми с преглъщането. Остатъци от храна и бактерии в устата могат да повишат риска от инфекции, ако попаднат в дихателните пътища.

Добре е да се обръща внимание на:

• миене на зъби;
• почистване на протези;
• изплакване на устата, ако е безопасно;
• преглед при стоматолог при нужда;
• наблюдение за рани, сухота или болка в устата.

Как близките могат да помогнат?

Близките могат да помогнат много, без да превръщат храненето в напрежение.

Полезно е да:

• осигурят спокойна среда;
• дават достатъчно време;
• не бързат с хапките;
• следят за кашляне или задавяне;
• насърчават самостоятелното хранене, ако е безопасно;
• предлагат малки, но хранителни порции;
• записват какво и колко приема човекът;
• съобщават на лекаря при отслабване, отказ от храна или често задавяне.

Кога да потърсите специалист?

Потърсете лекар, логопед или диетолог, ако:

• човекът кашля или се дави при хранене;
• има мокър или хрипкав глас след пиене;
• отслабва;
• не приема достатъчно течности;
• храни се много бавно;
• често отказва храна;
• има повтарящи се инфекции на дихателните пътища;
• има съмнение за недохранване;
• има диабет, бъбречно или сърдечно заболяване и не сте сигурни какъв режим е подходящ.

Най-чести грешки

• Да се дава вода или храна при съмнение за сериозен проблем с преглъщането без оценка.
• Да се настоява пациентът да яде бързо.
• Да се храни в легнало положение.
• Да се подценява загубата на тегло.
• Да се разчита само на супи и меки храни без достатъчно белтъчини.
• Да се спират лекарства или да се заменят с “природни” средства.
• Да се прави рязка и крайна диета без лекарска препоръка.

Най-важното, което да запомните

Храненето след инсулт трябва да бъде едновременно безопасно и достатъчно питателно.

В началото най-важно е да се провери дали човекът преглъща безопасно и дали приема достатъчно храна и течности. В дългосрочен план храненето трябва да подпомага контрола на кръвното налягане, холестерола, теглото и кръвната захар.

Не търсете “чудодейна диета”. Най-добрият подход обикновено е постоянен, балансиран и съобразен с конкретното състояние на пациента.

Важно уточнение

Тази статия има информативен характер и не замества консултация с лекар, логопед, диетолог или друг медицински специалист. При съмнение за проблем с преглъщането, недохранване, обезводняване или внезапно влошаване потърсете медицинска помощ.

Източници

• National Institute for Health and Care Excellence (NICE). Stroke rehabilitation in adults, NG236.
• Canadian Stroke Best Practice Recommendations. Swallowing, Nutrition and Oral Care.
• American Heart Association/American Stroke Association. 2021 Guideline for the Prevention of Stroke in Patients With Stroke and Transient Ischemic Attack.
• American Heart Association/American Stroke Association. Guidelines for Adult Stroke Rehabilitation and Recovery.
• Intercollegiate Stroke Working Party. National Clinical Guideline for Stroke, Royal College of Physicians.
• World Stroke Organization. Stroke rehabilitation and prevention resources.